Всичко, което е необходимо да знаете за тревожността и тревожните разстройства

 

Изпитването на тревожност е нормална и често здравословна емоционална реакция. Тя ни помага в ситуации на заплаха и избягване на неудоволствие. Когато, обаче здравословните нива на безпокойство са нарушени, изпитваните емоции са чести  и понякога липсва реален обект, предизвикващ тревожност, може да става въпрос за тревожно разстройство и е необходимо човек да се обърне към специалист.

Тревожните разстройства са група психични неразположения, свързани с прекомерна тревожност, страх, опасения и притеснения.
Тези нарушения променят начина, по който човек възприема емоциите и поведението, мислите и могат да бъдат наблюдавани и телесни симптоми. Леката и умерена тревожност би могла да ни създава известни пречки често, но да не пречи значително  на изпълнението на задачите, но тежката тревожност, може сериозно да повлияе на ежедневието и да ни направи непълноценно функциониращи.

Тревожните разстройства засягат 11,4% от населението в България, според проучване на Световната Здравна Организация, но реалният брой хора, засегнати в някаква степен от форма на тревожно разстройство е много по-голям – над 40%. А решилите да предприемат някакъв вид лечение, е незначителен.

Какво е тревожност?
Американската психологическа асоциация (APA) определя тревожността като „емоция, характеризираща се с чувство на напрежение, тревожни мисли и физически промени като повишено кръвно налягане“. Разбирането на разликата между нормална тревожност и тревожно разстройство, изискващо психологична и медицинска помощ, може да допринесе за идентифициране и лечение на заболяването. В тази статия се разглеждат разликите между тревожност и тревожно разстройство, различните видове тревожни разстройства и наличните възможности за лечение.

Кога тревожността се нуждае от лечение?

Тревожността може да предизвика дисхармония в ежедневието ни, но тя не винаги е медицинско състояние. Степента, до която функционирането ни е нарушено, определя диагностицирането и лечението на състоянията, свързани с тревожността.

Тревожност
Когато индивидът е изправен пред потенциално вредни или заплашителни ситуации, чувствата на тревожност са не само нормални, но и необходими за оцеляването му.
От най-ранните дни на човечеството, наред с цялата действителност на хищници и опасности, са се изградили системи в човешкото тяло, чиято цел е да алармират и предпазят индивида. Тези сигнали се изразяват под формата на учестено сърцебиене, изпотяване и повишена чувствителност към околната среда.След като тревожността достигне стадия на разстройство, тя може да попречи на ежедневното функциониране.

Какво се случва в нашето тяло?
Тревожните реакции се образуват от сложна система в нашето тяло. Основната цел е да ни предпазят, като ни включват в режим “бий се или бягай”. Изправят ни пред възможността да се сблъскаме лице в лице с опасността и да се отбраняваме или да избегнем всякакво съприкосновение, свързано с потенциалната заплаха. Амигдалата е набор от свързани помежду си ядра в мозъка, част от лимбичната система, в края на хипокампуса. Нейните основни функции са емоционалните реакции, особено свързани със страха. Амигдалата е причината да се страхуваме от неща, които са извън нашия контрол. Тя също така контролира начина, по който реагираме на определени стимули или ситуации, които виждаме като потенциално заплашителни или опасни. Реакцията на мозъка е насочена към отделяне на хормони на стреса като норепинефрин и кортизол, в тялото по време на стрес.
Набор от мозъчни клетки (или неврони) в мозъчния ствол (частта на мозъка в задната част на врата ви, която контролира основните функции като дишане и събуждане) съдържа по-голямата част от хормона на стреса. Тази част, която се отделя в мозъка, се нарича норадреналин (норепинефрин), а тази, която се отделя в тялото е адреналин (епинефрин). В широка употреба, е прието да се използва общото понятие за хормон на стреса – адреналин.
Мозъчните клетки имат дълги влакна, известни като аксони, които отделят адреналина.
Той се освобождава от края на аксона в пространството между него и следващия неврон, чрез синапс.

Тревожни разстройства
Продължителността или тежестта на тревожното чувство може понякога да са несъразмерни на първоначалния стимул или стресова ситуация. Може да се развият и физически симптоми като повишено кръвно налягане и гадене. Когато реакциите на безпокойство преминават отвъд нормалното, тогава тогава можем да говорим за тревожно разстройство.
Според международна класификация на болестите, версия 10, генерализираната тревожност е вид тревожно разстройство, при което се наблюдава трайно чувство на тревожност, при което не е ограничено до някакво конкретно външно обстоятелство, стимул или ситуация. Наблюдава се така, наречената “свободно плуваща тревожност”. Симптомите могат да бъдат разнородни – безпокойство, сърцебиене, нервна възбуда, мускулно напрежение, замайване, треперене, световъртеж, изпотяване, епигастрален дискомфорт.

 

Според DSM-5 (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders – Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства, класификаторът, използван в Съединените Американски Щати), генерализираното тревожно разстройство се определя като повтарящи се състояния на прекомерно безпокойство и притеснения, които имат продължителност, не по-малка от 6 месеца. Личността изпитва затруднения да контролира тревогата.

Симптоми

– Безспокойство, нервна възбуда или “на ръба”.
– Лесна умора.
– Неспособност за съсредоточаване или умствена празнота.
– Раздразнителност.
– Напрежение на мускулите.
– Нарушения на съня (затруднено заспиване или неспокоен, незадоволителен сън).

Тревожното разстройство и свързаните с него симптоми причиняват значими нарушения в личността, социалната и професионална сфера, както и други важни области при човека.

Тревожните разстройства

Генерализирано тревожно разстройство: Това е хронично заболяване, включващо прекомерно и дълготрайно чувство на безпокойство и притеснения относно неспецифични житейски събития, обекти и ситуации. Генерализираното тревожно разстройство е най-често срещаното и хората с тези оплаквания не винаги са в състояние да идентифицират причината за тяхното безпокойство.

Паническо разстройство: Кратки или внезапни атаки на интензивен страх и опасения относно личността характеризират паническото разстройство. Тези атаки могат да доведат до треперене, объркване, замаяност, гадене и затруднения в дишането. Пристъпите на паника могат да се появяват и ускоряват за кратък период от време и да преминават също толкова бързо, но могат да продължат и с часове. Паническите атаки могат да се появят и изолирано, но когато се появяват хронично, можем да говорим за разстройство. Паническото разстройство обикновено се появява след травматични преживявания или продължителен стрес, но може да се появи и без очевидна причина. Човек, преживяващ паническа атака, може погрешно да я тълкува като животозастрашаващо заболяване и може да направи драстични промени в поведението, за да се избегнат бъдещи атаки.

Специфична фобия: Това е ирационален и прекомерен страх и избягване на определен обект или ситуация. Фобиите не са като другите тревожни разстройства, тъй като се отнасят до конкретна причина. Човек с фобия може да осъзнава, че страхът му е нелогичен или екстремен, но не може да контролира чувствата на безпокойство към обекта. Провокиращи фобията, могат да бъдат животни, предмети, както и специфични ситуации.

Агорафобия: Това е ирационален страх от открити пространства, обществен транспорт и места, от които човек трудно би могъл да избяга. Човек с агорафобия придобива избягващо поведение и често значимите области са силно нарушени, като единственото сигурно пространство е неговият дом. Агорафобията често се появява при паническото разстройство.

Селективен мутизъм: Това е форма на тревожно разстройство, при което някои деца, въпреки отличните си вербални и комуникативни умения, например в семейната среда, в друга среда или контекст, изпитват силни затруднения в комуникацията, както и страхове. Когато те са в непозната среда, дават вид на прекомерно срамежливи и могат да имат силно ограничени вербални прояви, неясен говор и избягващо поведение.

Социално тревожно разстройство или социална фобия: Това е страх от негативна оценка от страна на другите хора в социални ситуации. Човек със социална фобия преживява интензивни чувства на тревожност в различни житейски ситуации – работа, училище, университет, интимни отношения, като основните страхове са свързани с унижение или отхвърляне. Това разстройство може да провокира избягващо поведение по отношение на социалните интеракции до такава степен, че ежедневието да е изключително непосилно. В социално-културен аспект, хората с такова разстройство са разглеждани като срамежливи, скромни, добронамерени, като са им приписвани положителни черти, което допълнително засилва трудността по лечението, тъй като обществото има подкрепящо поведение към външното проявление на страдащите.

Сепарационно тревожно разстройство: Изразява се в завишени нива на тревожност при децата, която е засилена или необоснована и се изразява в страхове по отделяне от родителя или дома. Детето изпитва силни страхове да не бъде изоставено, да не би родителите да не се върнат, да не стане нещо с тях или от някакво събитие, което може да ги раздели. Могат да се появят телесни симптоми, кошмари, нарушения в поведението, при което се избягват всякакви ситуации, касаещи отделянето.

Причини за тревожните разстройства

Не е лесна задача да посочим еднозначно какви са причините за проявата на тревожни разстройства. Едни и същи стресови фактори могат да доведат до различни прояви, не винаги до тревожни разстройства. Преди всичко е важно и генетичното кодиране или до каква степен сме склонни да проявим форма на тревожно разстройство.

 

Възможни причини/фактори:

  • Стресови фактори в околната среда – трудности на работното място, проблеми в отношенията или в семейната среда.
  • Генетични фактори – според изследвания, хората, които имат членове в семейството с тревожно разстройство, са по-склонни да развият и те самите.
  • Медицински фактори – произхождащи от симптоми на медицинско заболяване, странични ефекти на лекарство или стресово събитие като сложна операция или продължително възстановяване.
  • Химически нарушения на мозъка – несъответствия и дисбаланс на регулиращи настроението хормони

Лечение

В зависимост от индивидуалното състояние на човек с тревожно разстройство, се насочва лечение, с комбиниран характер от психотерапия, поведенческа терапия и медикаменти. Алкохолната, наркотичната зависимост, депресията и някои други психични състояния понякога могат да имат силен ефект върху психичното състояние, който да наложи забавяне на лечението на тревожното разстройство, докато всички основни функции бъдат поставени под контрол и индивидът има капацитет за лечение на тревожното разстройство.

Самостоятелно лечение

Въпреки, че не е желателно да се прибягва до самостоятелно лечение на тревожни състояния без консултации със специалист, съществуват начини да намалите тревожните емоции:

  • Йога – тя може да намали ефектите от тревожното разстройство, но не е ефективна при тежки и продължителни състояния.
  • Управление на стреса – съществуват техники, на които хората се обучават за да намалят тревожността от изпълнението на ежедневни задачи и придобиването на по-голям контрол над ситуациите.
  • Техники за релаксация –  простички техники за релаксация могат да помогнат за намаляване на умствените и физическите признаци на тревожност. Тези техники включват медитация, дълбоки дихателни упражнения, релаксиращи бани и др.
  • Създаване на реалистични мисловни модели с положителен характер – повечето от тревожните мисли са свързани с наши ирационални страхове, които имат много малка връзка с реалността.
  • Търсене на подкрепа – тя може да включва подкрепа от познати хора, а също и терапевтични общности/групи за подкрепа.
  • Физически упражнения – физическото натоварване може да подобри представата за себе си (самооценката) и да освободи химикали в мозъка, които предизвикват положителни чувства.
  • Стандартният начин за лечение на тревожност е психологическото консултиране. Това може да включва когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), психотерапия или комбинация от терапии.

Този тип психотерапия има за цел да разпознае и промени вредните мисловни модели, които формират основата на тревожни и обезпокоителни чувства. В този процес практикуващите КПТ се опитват да ограничат изкривеното мислене и да променят начина, по който хората реагират на обекти или ситуации, които предизвикват безпокойство.

Например, психотерапевт, практикуващ КПТ за паническо разстройство, ще се опита да подсили факта, че пристъпите на паника не са наистина сърдечни пристъпи. Излагането на страхове и стимули, които провокират тревожността, могат да бъдат част от терапията.

Медикаменти

Медикаментите се изписват обикновено от психиатър, който се е запознал с конкретното състояние на страдащия. Лекарствата, които имат ефект над физическите и психическите симптоми, включват антидепресанти, бензодиазепини, трициклици и бета-блокери.

Предотвратяване

Има начини за намаляване на риска от тревожни разстройства. Не забравяйте, че тревожните емоции в определени граници са естествени състояния за всекидневния живот и преживяването им не винаги показва наличието на психично разстройство.

Няколко стъпки, за да успокоите тревожните емоции:

  • Намалете приема на кафе, чай (съдържащ кофеин), кола и шоколад.
  • Преди да използвате лекарства без рецепта или билкови лекарства, се консултирайте с лекар или фармацевт за химикали, които могат да влошат тревожните симптоми.
  • Поддържайте здравословно хранене.
  • Поддържайте редовен ритъм на съня.
  • Избягвайте употребата на алкохол, канабис и други психоактивни вещества.

Обобщение

Умерената тревожност не е медицинско състояние, а естествена емоция, която е жизненоважна за оцеляването, когато индивидът се намира в някаква форма на опасност.

Тревожното разстройство се развива, когато тази реакция стане преувеличена или непропорционална на обекта, който я причинява.

Активния начин на живот и балансираното здравословно хранене могат да помогнат тревожните емоции да се запазят в здрави граници.

Източници:

American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (Fifth Edition). Washington, D.C.: American Psychiatric Association; 2013.

International Classification of Diseases (ICD). World Health Organization. Archived from the original on 12 February 2014.

Bremner, D., Reed, L. (2014). Chapter 3 of You Can’t Just Snap Out Of It: The Real Path to Recovery From Psychological Trauma. Laughing Cow Books

medicalnewstoday.com

2020-04-20T20:34:29+00:00