Да създадем безопасно пространство за деца, пострадали от сексуално насилие

През последните години броят на потърсилите медицинска помощ деца, следствие на сексуално насилие се е увеличил, показват проучвания (Хелтън и колеги, 2019). Изследванията, обаче не изтъкват конкретна причина за нарасналия брой посегателства срещу малолетни. Причините могат да бъдат както в засиления трафик на хора, с цел някаква експлоатация, така ограничените възможности за помощ и подкрепа, в селските райони и в по-малките градове, а може просто да се дължи на лесния достъп на информация, който дава по-бърз отзвук на събитията в дигиталните времена, в които живеем. Причините остават неизвестни. Реалността е, че насилие, както физическо, така и сексуално срещу децата има и е време да се вслушаме в тях и да обърнем внимание на това, което ни казват или онова, което ни показват.

“Децата се нуждаят от безопасно пространство, за да разкрият сексуално посегателство, упражнено към тях и да бъдат чути.” –  Бен Уикс.

Детското сексуално насилие е огромен проблем. В България, през 2018 година сигналите за сексуално насилие над деца са 4000, по данни на асоциация “Родители”. Въпреки че някои изследвания твърдят, че процентът на сексуално насилие намалява, други (Финкелхор, 2014) показват, че жертвите на детско сексуално насилие далеч не са малко –  1 на 4 момичета и 1 на 6 момчета претърпяват някакъв вид сексуално насилие. Проблемът става още по-сложен, когато към него прибавим фактите, че всъщност повечето от сексуалните посегателства изобщо не са докладвани, което превръща статистиката в предизвикателство. По този начин става трудно да определим въздействието на детските сексуални посегателства върху обществото.

Това, което знаем със сигурност, е, че детското сексуалното насилие е проблем, който засяга всички и оказва пагубно въздействие върху хората, семействата и общностите. Сексуалната злоупотреба може да има особено тежко въздействие върху преживялото посегателство дете. Непосредствените ефекти върху детето могат да се появят във всички области на развитие: сексуални, емоционални, социални, когнитивни (умствени) и физически (соматични) и те до голяма степен зависят от възрастта на детето. Например, дете в ранна училищна възраст може да демонстрира симптоми на “синдрома на доброто дете” – бягство от демонстрация на негативни чувства и поведения, прикриващо неприятна или накърняваща личността информация. Симптомите, проявени от един юноша са много различни и могат да включват самонараняване и опит за самоубийство (Чоуб, 2015).

Дългосрочните ефекти на сексуално насилие над деца също могат да засегнат много области от живота. Те често се появяват в зряла възраст, под формата на (Финкелхор, 1986, Бейзерт и Издебска, 2012):

• Емоционални проблеми и изкривена представа за себе си (депресия, саморазрушително поведение)
• Соматични и дисоциативни разстройства (тревожност и напрежение, кошмари, нарушен сън, хранителни разстройства, различни форми на дисоциация)
• Проблеми със самочувствието (чувства на отчуждение и изолация, изключително ниско самочувствие)
• Междуличностни проблеми (затруднения във взаимоотношенията с другите, загуба на доверие, параноя към другите, страх от сексуални партньори, податливост към повторна виктимизация)
• Проблеми със социалното функциониране (злоупотреба с наркотици, проституция)
• Сексуални проблеми (страх от сексуалност, вина, липса на удовлетворение, слабо сексуално желание, ниско самочувствие като сексуален партньор, проблеми с оргазма, натрапчиво избягване или натрапчивост в търсенето на сексуална активност).

В България, изследванията в областта ме са много, а и не разкриват какво е необходимо да бъде направено, претърпелите сексуално насилие деца да получат адекватна подкрепа, адаптация и да имат пълноценен живот, без страх.

Последните изследвания, проведени от Хелтън и колеги. (2019) разкриват необходимостта от непрекъснати усилия за превенция срещу сексуалното насилие в детска възраст. Освен това тези изследвания ни напомнят, че има много деца, които преживяват сексуално насилие и се нуждаят от безопасно пространство, за да разкрият травматичните си преживявания и да получат подкрепа. Въпреки, че много деца разкриват за сексуалните посегателства над тях и получават необходимата помощ, реалността остава, че това не е валидно за много други.

Според Световната здравна организация, фундаментален проблем при получаването на подкрепа за деца, жертви на сексуално насилие е, че децата често не са склонни да споделят травматичните си преживявания. Това може да се дължи на чувство на безпомощност, страх от последствия, страх да не би да не им повярват или дори страх да не причинят проблеми на извършителя (особено ако извършителят е роднина или познат на детето). Освен това, ако едно дете разкрие акта на сексуално посегателство и не му повярват или не получи адекватна подкрепа, това може да доведе до засилено страдание за детето.

Създаването на безопасно пространство за разкриване на травматичните преживявания е от съществено значение. Това “безопасно пространство” означава преди всичко, безопасно за детето пространство, в което то чувства емоционален комфорт и сигурност, а не действително физическо място. Създаването на това безопасно пространство започва с това, че е необходимо да проучим естеството на проблема и да проверим какви адекватни стъпки бихме могли да предприемем в подкрепа на детето, жертва на сексуално насилие. Важен аспект, който трябва да се вземе предвид, е, че разкриването на травматичното събитие от детето може да дойде по неочакван и изненадващ за нас начин. То може да бъде целенасочено или случайно, да включва директни разкрития, с изтъкване на факти или да дойде по косвен начин, индиректно с определени несъответствия, подсказващи, че нещо в думите на детето “не е наред”. Необходимо е да имаме предвид и възрастта на детето, неговото развитие и речниковия му капацитет.

Независимо дали сме родители или загрижени граждани, има някои стъпки, които всички можем да предприемем, за да създадем безопасно пространство за децата в живота си:

• Развийте разбиране за това, какво е малтретиране, сексуално насилие и агресия към децата.
• Обучете децата за техните части на тялото, като ги научите на правилните анатомични термини за тях (например вагина и пенис) и кои части не трябва да се докосват от другите.
• Обучете децата на способността да казват „не“ и да определят граници (с всички).
• Приемете сериозно това, което децата споделят с вас, и не ги пренебрегвайте (по всички въпроси). Това ще изгради доверие в децата и така ще бъдат сигурни, че някой ги слуша.
• Ако видите нещо необичайно (например рани, които изглеждат странни; дете с нетипично поведение), опитайте се да разберете причините. Не чакайте да предприемете стъпки или да потърсите професионална помощ за детето, докато не сте „сигурни“, че нещо се е случило. Може да бъде твърде късно.

Ако дете разкрие сексуална злоупотреба:

• Бъдете подкрепящи и му кажете, че му вярвате.
• Уверете детето, че то не е  направило нищо лошо и не трябва да изпитва вина за случилото се.
• Слушайте внимателно и не задавайте въпроси, които биха изкривили по някакъв начин историята, разказана от детето.
• Опитайте се да бъдете максимално съответни емоционално и да проявите разбиране.
• Не бива да бъдете осъдителни по отношение на поведението на детето. Запомнете – нито едно дете не е виновно за преживяното сексуално посегателство към него, по какъвто и да е начин!
• Не се паникьосвайте. Това е ужасяващо и стресово преживяване, но детето се нуждае от успокояващо и подкрепящо присъствие. Паникьосването може да накара детето да спре с разказа си или да се почувства несигурно да продължи да споделя.
• Документирайте точните думи на детето и наблюдавайте емоционалните реакции, докато то споделя.
• Информирайте дирекция “Социално подпомагане”, че дете има нужда от закрила. Подайте сигнал в държавната агенция за закрила на детето, както и в Министерството на вътрешните работи. Потърсете професионална психологична подкрепа за деца, пострадали от насилие.

Източници:

psychologytoday.com

sapibg.org

fdds.pl

unicef.org

roditeli.org

endviolence.bg