Emotions

 

Всеки ден се разминаваме с различни хора в ежедневието си – близки, познати и непознати и доста често задаваме рутинния въпрос: „Как си?“ Бихме определили това като израз на едно заинтересовано общество по отношение на това как се чувстват хората, но дали е така? Дали е социално желателно клише, което ни помага да бъдем по-добре приети или просто не можем да определим достатъчно добре как се чувстваме истински?

Реалността, както всички знаем е, че този въпрос обикновено не получава честен отговор. Вместо това повечето хора отговарят с „добре съм“, „добре“ или поне „бива“. Ако наистина сме честни към себе си (в този случай и съответно към другите), на повечето от нас би ни било малко неприятно (а и нетипично), ако получим истинския отговор.

Повечето хора смятат, че свързването със собствените им чувства крие рискове, какво остава, те да бъдат изразявани пред другите. Върлуват и определени стереотипи, чиито корени са в културен и морален аспект. В източния свят, идеята хората да откликват на емоциите си е в разрез с установените разбирания. В западния свят се счита също за израз на слабост, особено за мъжете. В много семейства “да се говори за чувства” е тема “табу”, която не заслужава особено внимание. 

Независимо дали ни харесва или не, чувствата влияят на нашето мислене и поведение. Това, че не влизаме в контакт с тези чувства, просто означава, че ние се оставяме на техния контрол, без да си даваме съзнателна сметка за това. Именно заради това, ни е нужно да ги опознаем по-добре.

Способността ни да разбираме и регулираме чувствата си е това, което психолозите често наричат ​​„емоционална интелигентност “. За щастие, емоционалната интелигентност е нещо, което можем да изградим. Необходимо ни е да се учим и да усвоим „емоционални умения“. Предлагам ви няколко основни понятия, от които да започнем.

 

Ментализация

Ментализацията е способността да се разбере психическото състояние – на себе си или на другите и мотивацията за проявеното поведение – своето собствено и на другите. Ментализацията може да се разглежда като форма на умствена дейност, свързана с представата, която ни позволява да възприемаме и интерпретираме човешкото поведение от гледна точка на съзнателни психични състояния, като нужди, желания, чувства, убеждения, цели, причини (Бейтмън, Фонаги, 2007). Понякога ментализацията се описва като „разбиране на неразбраното“. Дейвид Уолин разглежда ментализацията като „мислене за мисленето“.  Учените свързват липсата на умения за ментализация с проявени психосоматични заболявания. Друго съществено за ментализацията е, че тя може да се случи несъзнавано или съзнателно. Колкото по-добре развито ниво на ментализация има човек, толкова по-добре се справя с негативните емоции.  

 

Емпатия

Емпатията е способността да разбереш емоционалния свят на другия, това което чувства той, да се поставиш на мястото му по един обективен, разбиращ и уважаващ другия, начин. 

Учените до голяма степен се обединяват около идеята за дефиниране на два основни типа емпатия (Шамей-Цури, Аарон Перес, Пери Д., 2009) – когнитивна и афективна.

Когнитивната емпатия е способността да разбереш гледната точка на другия, “да се поставиш в неговите обувки”, да разбереш неговите чувства. От друга страна афективната емпатия е способността да преживяваш емоциите на другия, да усетиш дистрес, при споделянето на емоции от другия и желание да помогнеш на другия. 

 

Самосъзнание

Самосъзнанието е умението да разбираш себе си, своята личност, твоите желания, подбуди, намерения, това, което се случва в теб, и къде е мястото ти в останалия свят. Понятието е свързано с това как възприемаш себе си, но и осъзнаването как си възприеман от другите. Уменията да правим анализ на себе си по един обективен, неосъдителен начин, ни дава възможност да разберем повече за себе си, нашите потенциали и как ние седим в света около нас. 

 

В контрола на емоциите

Ако не си позволявате да изразявате или да се освобождавате от емоции по здравословен начин, те могат да се натрупат до такава степен, че вече да не можете да ги контролирате. Липсата на емоционално разбиране, изразяване на емоции и преодоляване на негативни емоционални състояния, води до редица психични, емоционални и телесни негативни проявления, както и до по-сериозни болести. Потискането на емоции, не означава, че се премахват, а това, което се случва е, че се измества фокусът им на влияние. 

 

Емоционално и мисловно самоизследване

За да изградим по-добра емоционална интелигентност и да се свързваме по-добре с емоциите си, е необходимо да правим изследване на емоционалния си свят. 

 

“Какво чувствам в момента?”

 

 … тъга, гняв, тревожност? 

 

“Какво ми казва емоцията?” 

 

… наранен съм, ядосан съм, изпитвам страх?

 

“Какво означава това за мен?”

… неспособен съм, предаден съм от друг, невъзможно е да се справя?

 

“Колко е реалистично това, което си мисля?”

 

… какви обективни доказателства има за това, което си мисля? Може ли да има друго значение? 

 

‘Какво мога да направя?”

 

… Каква позиция мога да приема, така, че да се почувствам по-добре? Има ли неща, които възприемам по начин, който не е реалистичен? Мога ли да извършвам дейности, които да ми помогнат да изразя или преработя емоциите си по-добре?

 

Разбирането на емоциите ни, ни дава по-голям контрол над себе си и живота, който живеем. Емоционалната интелигентност помага за изграждането на пълноценни взаимоотношения и увеличава качеството на психичен и емоционален живот.

2021-02-20T19:12:29+00:00

Промени своя живот с книгата "ПРОЦЪФТЯВАНЕ"

X