Научните изследвания показват, че насилието по медиите може да има сериозни и дълготрайни негативни въздействия върху децата и тяхното психическо развитие. Насилието достига до децата по различни канали като телевизия, филми, видеоигри и социални мрежи и има може да оказва влияние върху мислите, емоциите и поведението на децата.
Един от основните проблеми, свързани с насилието по медиите, е фактът, че много от тези представяния са изключително реалистични и насилствени. Зрителите, особено децата, могат да бъдат изложени на кадри на насилие, които могат да им създадат убеждения, че насилието е приемливо или нормално. Това може да доведе до десенситизация (притъпяване на негативните емоции) към насилието и намаляване на емпатията към страдащите.
Детската агресия и влиянието на медийното насилие
През 1961 година психологът Алберт Бандура провежда първото изследване, което свързва медийното насилие с детската агресия. Той предлага децата да учат чрез моделиране, което се състои в това да имитират действията на други, особено на възрастните. Неговите експерименти включват деца, които гледат филм за възрастни и взаимодействат с голяма пластмасова кукла, която отскача назад, когато бъде ударена или бутната. Децата, които са гледали как възрастните са агресивни с фигурата играчка, е по-вероятно да бъдат агресивни с други деца по време на игра. Последващи проучвания са установили, че децата в предучилищна възраст, които гледат анимационни филми с насилие, са по-склонни да удрят другарите си и да не се подчиняват на учителите, отколкото децата, изложени на ненасилствени предавания.
Изследванията също така откриват връзки между излагането в детството на медии, които показват насилие и редица проблеми в зряла възраст. Например, мъжете, които са били „сериозни зрители“ на насилие по медиите като деца, са били два пъти по-склонни да малтретират физически половинките си в сравнение с тези, които са гледали по-малко насилие като деца. Резултатите са подобни при жените (Levy and Orlans 2000).
Десенситизация и негативни емоции. Какво се случва в детския ум?
Децата, които редовно са изложени на значително медийно насилие, могат да привикнат повече към негативните емоции, които произлизат от гледането на насилие – с другими думи, по-малко чувствителни към насилието, по-малко емоционално въвлечени и по-малко склонни към изразяване на съпричастност и емпатия към жертвите на насилие.
Видеоигрите с насилие, както и други форми на медийно насилие, могат да допринесат за десенсибилизацията (десенситизация) на децата. Множество игри са създадени по начин, който наподобява реални сценарии на насилие и войни. Това оказва влияние на чувствителността на децата към убийствата и насилието, като ги прави по-малко склонни към изживяване на ужас и разгръщане на емоционални реакции. Например, новите методи за военно обучение намаляват чувствителността на войниците към убийствата, като ги обучават да реагират на стрелба по фигури с форма на човек, вместо на животни (Grossman and Siddle, 1999).
Следите на страх, понякога останали в детето, често са предизвикани от насилие в медиите, които могат да окажат влияние и в зрелите години. Гледането на страшни сцени във филми и видеоигри може да доведе до тревожност и дори до травматизация, особено когато говорим за по-ранна детска възраст. Например, много хора са изпитвали страх след гледането на филма „Челюсти“, в резултат на което много хора чувстват дискомфорт и дори тревожност при плуване в морето.
Какво е посланието?
Насилието в медиите предава на децата посланието, че агресията и насилието са приемливи начини за решаване на конфликти и проблеми. Героите, които се появяват в телевизионни предавания, филми и видеоигри, често се представят като въздигнати, достойни за подражание личности, които рядко показват съжаление за своите постъпки. Тези представяния може да подкопаят способността на децата да разбират и оценяват последиците на своето поведение, както и да развиват емпатия към другите.
Насилието в медиите също така може да увеличи тревожността при децата, като ги излага на сцени, които са страшни или шокиращи. Гледането на насилие в медиите може да им даде известна доза неувереност и да ги направи по-склонни към избягване на ситуации, които ги въвличат емоционално.
Следователно, е важно за родителите и педагозите да бъдат внимателни при контролирането на медийното съдържание, което децата гледат, играят или четат. Важно е да се подчертае значението на обсъждане на темите за насилието в медиите с децата и на ученето на адекватни стратегии за управление на емоциите и справяне със стреса, които да им помогнат да се справят по-ефективно със сцените на насилие, с които могат да се сблъскат.
Психологическите ефекти от насилието по медиите върху децата включват увеличаване на агресията, намаляване на социалните умения, повишена тревожност и депресия, както и проблеми със съня. Децата, които са редовно изложени на насилствени сцени, могат да имат трудности в установяването на здрави междуличностни връзки и в адаптирането към обществото.
Въпреки тези негативни последствия, съществуват стратегии и ресурси, които могат да помогнат на родителите и възпитателите да намалят влиянието на насилието по медиите върху децата. Те включват ограничаване на времето за гледане на телевизия и играене на игри, активно обсъждане на видяното с децата, поощряване на критичното мислене и развиване на алтернативни занимания като спорт или изкуство.
Съвети за родителите за избор на забавления за техните деца
Ограничете екранното време. Определете оптимално време, което вашето дете може да прекарва пред телевизора или на други електронни устройства, и избягвайте гледането на неадекватно съдържание.
Контролирайте местата на употреба на устройства. Поставете телевизорите, компютрите и другите устройства на места в дома, където можете лесно да ги наблюдавате и да взаимодействате с вашето дете по време на употреба. Избягвайте поставянето на устройства в спалните.
Поощрявайте четенето. Помагайте на вашето дете да развие интерес към четенето, като му предоставите подходящи книги и стимулирате активно четене. Децата, които четат повече, обикновено гледат по-малко телевизия и са по-склонни към консумиране на образователни съдържания.
Участвайте активно. Гледайте телевизионни програми и филми с вашето дете и обсъждайте темите, които се появяват. Подкрепете положителните послания и помогнете на вашето дете да разбере негативните аспекти в подходящ контекст.
Поставете възрастови граници. Не позволявайте на децата под две години да гледат телевизия или да използват електронни устройства, тъй като това може да засегне езиковото и социално развитие.
Ограничете рекламите. Използвайте стрийминг медийни услуги и телевизионни канали, които предлагат по-малко реклами и комерсиални съобщения, за да намалите изложението на вашето дете на маркетингови влияния, които се стремят да “ловуват” за вниманието на вашето дете.
Заключение
Обществото като цяло трябва да се ангажира с проблема на насилието по медиите и да работи за създаването на по-позитивна и инспирираща медийна среда за децата. В същото време седи предизвикателството за субективната представа за реалността и това децата да бъдат осведомени за всичко, което се случва по правилния начин. Повишаването на осведомеността и образованието на родителите, учители и медийни производители може да бъде ключът към създаването на по-благоприятна среда, където децата могат да растат и развиват се без излишния стрес и насилие, на които са изложени.