Понякога реагираме по начини, които дори на нас самите изглеждат странни: отричаме очевидното, оправдаваме се прекалено убедително или се ядосваме на „грешния“ човек. Това не е случайно. Психиката ни разполага с защитни механизми – несъзнавани стратегии, чрез които се опитваме да намалим вътрешното напрежение и да запазим стабилен образ за себе си.
Преди няколко години въпросът звучеше просто: „Социалните мрежи вредят ли на психичното здраве?“ Днес знаем, че това е твърде опростено. Социалните мрежи не са нито изцяло вредни, нито изцяло полезни. Те са среда. А всяка среда влияе различно – в зависимост от човека, начина на употреба и начина, по който е проектирана.
Стресът от поляризация, несигурност и информационна токсичност не означава, че сме слаби. Той означава, че живеем в среда, която постоянно стимулира системата ни за оцеляване. Задачата ни не е да спрем света. А да създадем вътрешни и външни пространства, в които нервната ни система може да си поеме дъх.
Живеем в епоха на постоянна връзка. Можем да пишем, да гледаме, да чуваме, да реагираме за секунди. И въпреки това все повече хора описват едно и също усещане: „Имам хора около себе си, но се чувствам сам.“
Начинът, по който преживяваме близостта в зрелите си връзки, не започва в любовните ни истории. Той започва много по-рано – в първите отношения между детето и неговите грижещи се фигури.
Психотерапията често се възприема като „просто разговор“. Но науката през последните десетилетия показва нещо много по-дълбоко. Това не е просто споделяне — това е процес, който променя начина, по който преживяваме себе си, другите и дори начина, по който функционира мозъкът ни.
Следродилната депресия (постнатална депресия) е психологическо състояние, което засяга до 15% от жените. Майките със следродилна депресия изпитват емоционални приливи и отливи, чест плач, умора, вина, безпокойство и може да имат проблеми с грижата за бебето си. Следродилната депресия може да се лекува с психотерапия и медикаменти.
Психопатите - тема, която често се обсъжда в психологията и популярната култура, но често истината зад тях остава загадъчна и понякога погрешно интерпретирана. В началото на 19-ти век за пръв път се употребява термина "психопат", който идва от гръцките "психе" и "патос", които в комбинация означават "болен ум" или "страдаща душа". Въпреки това, тази дефиниция може да бъде подвеждаща. Реално тук не става въпрос за заболяване, а за константни, стабилни във времето личностови черти. Терминът „психопат“ обикновено се използва за описване на хора със сериозни проблеми в поведението и емоционалните им реакции, които често могат да доведат до вредни последици за тях и за околните им. Понятието за психопатия е значително по-сложно и изисква внимателно изучаване.
Научните изследвания показват, че насилието по медиите може да има сериозни и дълготрайни негативни въздействия върху децата и тяхното психическо развитие. Насилието достига до децата по различни канали като телевизия, филми, видеоигри и социални мрежи и има може да оказва влияние върху мислите, емоциите и поведението на децата.
Срамът и вината са две от най-тежките емоции, които можем да изпитаме като човешки същества. Те могат да оказват силно влияние върху нашето мислене, поведение и емоционално благополучие. В тази статия ще разгледаме какво представляват тези емоции, какви са техните причини и как можем да се справим с тях.
